разтрогвам

Речник на българския език

разтро̀гвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разтрогваш, несв. и разтрогна, св.
Разтрогвам брак. — Разпускам, разделям съпрузи; давам развод.

Грешни изписвания (3)

  • разтрогвъм
  • ръзтрогвам
  • ръзтрогвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-вам раз-т-рог-ва-ме
2 лице раз-т-рог-ваш раз-т-рог-ва-те
3 лице раз-т-рог-ва раз-т-рог-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-вах раз-т-рог-вах-ме
2 лице раз-т-рог-ва раз-т-рог-вах-те
3 лице раз-т-рог-ва раз-т-рог-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-вах раз-т-рог-вах-ме
2 лице раз-т-рог-ва-ше раз-т-рог-вах-те
3 лице раз-т-рог-ва-ше раз-т-рог-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогвал съм разтрогвала съм разтрогвало съм разтрогвали сме
2 лице разтрогвал си разтрогвала си разтрогвало си разтрогвали сте
3 лице разтрогвал е разтрогвала е разтрогвало е разтрогвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтрогвал бях разтрогвала бях разтрогвало бяхме разтрогвали
2 лице беше разтрогвал беше разтрогвала беше разтрогвало бяхте разтрогвали
3 лице беше разтрогвал беше разтрогвала беше разтрогвало бяха разтрогвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтрогвам ще разтрогваме
2 лице ще разтрогваш ще разтрогвате
3 лице ще разтрогва ще разтрогват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтрогвал ще съм разтрогвала ще съм разтрогвало ще сме разтрогвали
2 лице ще си разтрогвал ще си разтрогвала ще си разтрогвало ще сте разтрогвали
3 лице ще е разтрогвал ще е разтрогвала ще е разтрогвало ще са разтрогвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтрогвам щяхме да разтрогваме
2 лице щеше да разтрогваш щяхте да разтрогвате
3 лице щеше да разтрогва щяха да разтрогват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтрогвал щях да съм разтрогвала щях да съм разтрогвало щяхме да сме разтрогвали
2 лице щеше да си разтрогвал щеше да си разтрогвала щеше да си разтрогвало щяхте да сте разтрогвали
3 лице щеше да е разтрогвал щеше да е разтрогвала щеше да е разтрогвало щяха да са разтрогвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогвал съм разтрогвала съм разтрогвало съм разтрогвали сме
2 лице разтрогвал си разтрогвала си разтрогвало си разтрогвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогвал съм разтрогвала съм разтрогвало съм разтрогвали сме
2 лице разтрогвал си разтрогвала си разтрогвало си разтрогвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтрогвал била съм разтрогвала било съм разтрогвало били сме разтрогвали
2 лице бил си разтрогвал била си разтрогвала било си разтрогвало били сте разтрогвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтрогвам щяла съм да разтрогвам щяло съм да разтрогвам щели сме да разтрогваме
2 лице щял си да разтрогваш щяла си да разтрогваш щяло си да разтрогваш щели сте да разтрогвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтрогвал щяла съм да съм разтрогвала щяло съм да съм разтрогвало щели сме да сме разтрогвали
2 лице щял си да си разтрогвал щяла си да си разтрогвала щяло си да си разтрогвало щели сте да сте разтрогвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтрогвал бих разтрогвала бих разтрогвало бихме разтрогвали
2 лице би разтрогвал би разтрогвала би разтрогвало бихте разтрогвали
3 лице би разтрогвал би разтрогвала би разтрогвало биха разтрогвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-рог-вай раз-т-рог-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-ван
непълен член раз-т-рог-ва-ния
пълен член раз-т-рог-ва-ни-ят
женски род раз-т-рог-ва-на
членувано раз-т-рог-ва-на-та
среден род раз-т-рог-ва-но
членувано раз-т-рог-ва-но-то
множествено число раз-т-рог-ва-ни
членувано раз-т-рог-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-вал
непълен член раз-т-рог-ва-лия
пълен член раз-т-рог-ва-ли-ят
женски род раз-т-рог-ва-ла
членувано раз-т-рог-ва-ла-та
среден род раз-т-рог-ва-ло
членувано раз-т-рог-ва-ло-то
множествено число раз-т-рог-ва-ли
членувано раз-т-рог-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-вал
женски род раз-т-рог-ва-ла
среден род раз-т-рог-ва-ло
множествено число раз-т-рог-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-ващ
непълен член раз-т-рог-ва-щия
пълен член раз-т-рог-ва-щи-ят
женски род раз-т-рог-ва-ща
членувано раз-т-рог-ва-ща-та
среден род раз-т-рог-ва-що
членувано раз-т-рог-ва-що-то
множествено число раз-т-рог-ва-щи
членувано раз-т-рог-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-т-рог-вай-ки