разтрогвал

Речник на българския език

1. разтрогвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрогвал е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтрогвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтрогвал е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтрогвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтрогвал е производна форма на разтрогвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтрогвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтрогвал е производна форма на разтрогвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).