разтрогвала

Речник на българския език

1. разтрогвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрогвала е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтрогвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтрогвала е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтрогвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтрогвала е производна форма на разтрогвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтрогвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтрогвала е производна форма на разтрогвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).