разтрогвало си

Речник на българския език

1. разтрогвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрогвало си е производна форма на разтрогвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрогвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрогвало си е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтрогвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтрогвало си е производна форма на разтрогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).