разпъпя

Речник на българския език

1. разпъпя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпъпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пъ-пя раз-пъ-пим
2 лице раз-пъ-пиш раз-пъ-пи-те
3 лице раз-пъ-пи раз-пъ-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пъ-пих раз-пъ-пих-ме
2 лице раз-пъ-пи раз-пъ-пих-те
3 лице раз-пъ-пи раз-пъ-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пъ-пех раз-пъ-пех-ме
2 лице раз-пъ-пе-ше раз-пъ-пех-те
3 лице раз-пъ-пе-ше раз-пъ-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъпил съм разпъпила съм разпъпило съм разпъпили сме
2 лице разпъпил си разпъпила си разпъпило си разпъпили сте
3 лице разпъпил е разпъпила е разпъпило е разпъпили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпъпил бях разпъпила бях разпъпило бяхме разпъпили
2 лице беше разпъпил беше разпъпила беше разпъпило бяхте разпъпили
3 лице беше разпъпил беше разпъпила беше разпъпило бяха разпъпили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпъпя ще разпъпим
2 лице ще разпъпиш ще разпъпите
3 лице ще разпъпи ще разпъпят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпъпил ще съм разпъпила ще съм разпъпило ще сме разпъпили
2 лице ще си разпъпил ще си разпъпила ще си разпъпило ще сте разпъпили
3 лице ще е разпъпил ще е разпъпила ще е разпъпило ще са разпъпили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпъпя щяхме да разпъпим
2 лице щеше да разпъпиш щяхте да разпъпите
3 лице щеше да разпъпи щяха да разпъпят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпъпил щях да съм разпъпила щях да съм разпъпило щяхме да сме разпъпили
2 лице щеше да си разпъпил щеше да си разпъпила щеше да си разпъпило щяхте да сте разпъпили
3 лице щеше да е разпъпил щеше да е разпъпила щеше да е разпъпило щяха да са разпъпили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъпел съм разпъпела съм разпъпело съм разпъпели сме
2 лице разпъпел си разпъпела си разпъпело си разпъпели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъпил съм разпъпила съм разпъпило съм разпъпили сме
2 лице разпъпил си разпъпила си разпъпило си разпъпили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпъпил била съм разпъпила било съм разпъпило били сме разпъпили
2 лице бил си разпъпил била си разпъпила било си разпъпило били сте разпъпили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпъпя щяла съм да разпъпя щяло съм да разпъпя щели сме да разпъпим
2 лице щял си да разпъпиш щяла си да разпъпиш щяло си да разпъпиш щели сте да разпъпите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпъпил щяла съм да съм разпъпила щяло съм да съм разпъпило щели сме да сме разпъпили
2 лице щял си да си разпъпил щяла си да си разпъпила щяло си да си разпъпило щели сте да сте разпъпили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпъпил бих разпъпила бих разпъпило бихме разпъпили
2 лице би разпъпил би разпъпила би разпъпило бихте разпъпили
3 лице би разпъпил би разпъпила би разпъпило биха разпъпили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пъ-пи раз-пъ-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пъ-пен
непълен член раз-пъ-пе-ния
пълен член раз-пъ-пе-ни-ят
женски род раз-пъ-пе-на
членувано раз-пъ-пе-на-та
среден род раз-пъ-пе-но
членувано раз-пъ-пе-но-то
множествено число раз-пъ-пе-ни
членувано раз-пъ-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пъ-пил
непълен член раз-пъ-пи-лия
пълен член раз-пъ-пи-ли-ят
женски род раз-пъ-пи-ла
членувано раз-пъ-пи-ла-та
среден род раз-пъ-пи-ло
членувано раз-пъ-пи-ло-то
множествено число раз-пъ-пи-ли
членувано раз-пъ-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пъ-пел
женски род раз-пъ-пе-ла
среден род раз-пъ-пе-ло
множествено число раз-пъ-пе-ли

2. разпъпя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпъпя е производна форма на разпъпям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разпъпя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпъпя е производна форма на разпъпям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разпъпя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпъпя е производна форма на разпъпям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).