разпъпили

Речник на българския език

1. разпъпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпъпили е производна форма на разпъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпъпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпъпили е производна форма на разпъпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).