разпъпило

Речник на българския език

1. разпъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпило е производна форма на разпъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъпило е производна форма на разпъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).