разпъпил

Речник на българския език

1. разпъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпил е производна форма на разпъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъпил е производна форма на разпъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).