разгулен

Речник на българския език

разгу̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разгулна, разгулно, мн. разгулни, прил. Разпуснат, прахоснически. Разгулен живот.

Грешни изписвания (3)

  • разгулин
  • ръзгулен
  • ръзгулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-гу-лен
непълен член раз-гул-ния
пълен член раз-гул-ни-ят
ж. р. раз-гул-на
членувано раз-гул-на-та
ср. р. раз-гул-но
членувано раз-гул-но-то
мн. ч. раз-гул-ни
членувано раз-гул-ни-те