разблуден

Речник на българския език

разблу̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разблудна, разблудно, мн. разблудни, прил.
1. Разг. Несигурен, размирен, бунтовен. Разблудно време.
2. Който се е отдал на блудство, на разврат; блуден, развратен.

Грешни изписвания (3)

  • разблудин
  • ръзблуден
  • ръзблудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-б-лу-ден
непълен член раз-б-луд-ния
пълен член раз-б-луд-ни-ят
ж. р. раз-б-луд-на
членувано раз-б-луд-на-та
ср. р. раз-б-луд-но
членувано раз-б-луд-но-то
мн. ч. раз-б-луд-ни
членувано раз-б-луд-ни-те