противовес

Речник на българския език

противовѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Нещо, което противостои и уравновесява друго нещо.
В противовес на. — За разлика от нещо, противно на нещо.

Грешни изписвания (7)

  • протевовес
  • протевувес
  • противувес
  • прутевовес
  • прутевувес
  • прутивовес
  • прутивувес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-вес
непълен член про-ти-во-ве-са
пълен член про-ти-во-ве-сът
мн.ч. про-ти-во-ве-си
членувано про-ти-во-ве-си-те
бройна форма про-ти-во-ве-са
звателна форма