протеже

Речник на българския език

протежѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. протежета, ср. Човек, който е протежиран от някого.

Грешни изписвания (3)

  • протиже
  • прутеже
  • прутиже

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-те-же
членувано про-те-же-то
мн.ч. про-те-же-та
членувано про-те-же-та-та