помазаник

Речник на българския език

пома̀заник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пома̀заници, м. Според религията — човек, на когото е отредена велика мисия. Исус е помазаник на Господа.

Грешни изписвания (7)

  • помазанек
  • помазънек
  • помазъник
  • пумазанек
  • пумазаник
  • пумазънек
  • пумазъник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ма-за-ник
непълен член по-ма-за-ни-ка
пълен член по-ма-за-ни-кът
мн.ч. по-ма-за-ни-ци
членувано по-ма-за-ни-ци-те
бройна форма по-ма-за-ни-ци
звателна форма по-ма-за-ни-ко