1.
любѝмец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. любѝмци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на момичетата. Това котенце е моят любимец.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- лйобимец
- лйобимиц
- лйубимец
- лйубимиц
- любимиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лю-би-мец | |
|---|---|---|
| непълен член | лю-би-ме-ца | |
| пълен член | лю-би-ме-цът | |
| мн.ч. | лю-бим-ци | |
| членувано | лю-бим-ци-те | |
| бройна форма | лю-бим-ци | |
| звателна форма | лю-би-ме-цо | |
2.
Любѝмец
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (5)
- Лйобимец
- Лйобимиц
- Лйубимец
- Лйубимиц
- Любимиц