мило

Речник на българския език

1. мѝло наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило.
мило ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.

Грешни изписвания (1)

  • милу

2. мило — ср. р.

мило е производна форма на мил (ср. р.).

3. мило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мило е производна форма на мия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. мило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мило е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. ср. р.).