галеник

Речник на българския език

га̀леник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. га̀леници, м. Любимец. Галеник на съдбата.

Грешни изписвания (3)

  • галенек
  • галинек
  • галиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-ле-ник
непълен член га-ле-ни-ка
пълен член га-ле-ни-кът
мн.ч. га-ле-ни-ци
членувано га-ле-ни-ци-те
бройна форма га-ле-ни-ци
звателна форма га-ле-ни-ко