простолюдие

Речник на българския език

простолю̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Прост народ, който не принадлежи към по-издигнатите съсловия.

Грешни изписвания (3)

  • простулюдие
  • прустолюдие
  • прустулюдие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-то-лю-дие
членувано прос-то-лю-ди-е-то
мн.ч. прос-то-лю-дия
членувано прос-то-лю-ди-я-та