народ

Речник на българския език

наро̀д съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. наро̀ди, (два) наро̀да, м.
1. Жителите на една държава.
2. Нация, националност. Български народ.
3. Само ед. Група хора, трудещи се. Народът е под властта на чорбаджиите.
4. Само ед. Хора. На улицата се събра много народ.
същ. умал. наро̀дец, м. (в 3 и 4 знач.).

Грешни изписвания (2)

  • нарот
  • нърот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-род
непълен член на-ро-да
пълен член на-ро-дът
мн.ч. на-ро-ди
членувано на-ро-ди-те
бройна форма на-ро-ди
звателна форма на-ро-де