нация

Речник на българския език

на̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. на̀ции, ж.
1. Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културата.
2. Държава, страна. Организация на обединените нации.

Грешни изписвания (5)

  • нацеа
  • нацеъ
  • нацея
  • нациа
  • нациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ция
членувано на-ци-я-та
мн.ч. на-ции
членувано на-ци-и-те
звателна форма