паплач

Речник на българския език

па̀плач съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

паплачта̀, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа.

Грешни изписвания (1)

  • паплъч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пап-лач
членувано пап-лач-та
мн.ч. пап-ла-чи
членувано пап-ла-чи-те
звателна форма