принципен

Речник на българския език

прѝнципен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

принципна, принципно, мн. принципни, прил.
1. Който се съобразява с принцип. Принципно решение. Принципен човек.
2. Който се отнася до нещо без подробности. Принципно съгласие.

Грешни изписвания (3)

  • принцепен
  • принцепин
  • принципин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прин-ци-пен
непълен член прин-цип-ния
пълен член прин-цип-ни-ят
ж. р. прин-цип-на
членувано прин-цип-на-та
ср. р. прин-цип-но
членувано прин-цип-но-то
мн. ч. прин-цип-ни
членувано прин-цип-ни-те