претендент

Речник на българския език

претендѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. претенденти, м. Човек, който претендира за нещо.

Грешни изписвания (3)

  • претиндент
  • притендент
  • притиндент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-тен-дент
непълен член пре-тен-ден-та
пълен член пре-тен-ден-тът
мн.ч. пре-тен-ден-ти
членувано пре-тен-ден-ти-те
бройна форма пре-тен-ден-та
звателна форма