аспирант

Речник на българския език

аспира̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. аспира̀нти, м. Лице с висше образование, което подготвя в университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за да получи научна степен.
прил. аспира̀нтски, аспира̀нтска, аспира̀нтско, мн. аспира̀нтски. Аспирантски изпит.

Грешни изписвания (3)

  • асперант
  • ъсперант
  • ъспирант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-пи-рант
непълен член ас-пи-ран-та
пълен член ас-пи-ран-тът
мн.ч. ас-пи-ран-ти
членувано ас-пи-ран-ти-те
бройна форма ас-пи-ран-ти
звателна форма ас-пи-ран-те