просител

Речник на българския език

просѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

просителят, просителя, мн. просители, м. Молител, тъжител.

Грешни изписвания (3)

  • проситил
  • прусител
  • пруситил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-си-тел
непълен член про-си-те-ля
пълен член про-си-те-лят
мн.ч. про-си-те-ли
членувано про-си-те-ли-те
бройна форма про-си-те-ли
звателна форма про-си-те-лю