молѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
молѝтелят, молѝтеля, мн. молѝтели, м. Лице, което отправя молба.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- молитил
- мулител
- мулитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-ли-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-ли-те-ля | |
| пълен член | мо-ли-те-лят | |
| мн.ч. | мо-ли-те-ли | |
| членувано | мо-ли-те-ли-те | |
| бройна форма | мо-ли-те-ли | |
| звателна форма | мо-ли-те-лю | |