прекратя

Речник на българския език

прекратя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

прекратиш, мин. св. прекратих, мин. прич. прекратил, св.вж. прекратявам.

Грешни изписвания (8)

  • прекратйа
  • прекратйъ
  • прекрътйа
  • прекрътйъ
  • прикратйа
  • прикратйъ
  • прикрътйа
  • прикрътйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тя прек-ра-тим
2 лице прек-ра-тиш прек-ра-ти-те
3 лице прек-ра-ти прек-ра-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тих прек-ра-тих-ме
2 лице прек-ра-ти прек-ра-тих-те
3 лице прек-ра-ти прек-ра-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тях прек-ра-тях-ме
2 лице прек-ра-те-ше прек-ра-тях-те
3 лице прек-ра-те-ше прек-ра-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратил съм прекратила съм прекратило съм прекратили сме
2 лице прекратил си прекратила си прекратило си прекратили сте
3 лице прекратил е прекратила е прекратило е прекратили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прекратил бях прекратила бях прекратило бяхме прекратили
2 лице беше прекратил беше прекратила беше прекратило бяхте прекратили
3 лице беше прекратил беше прекратила беше прекратило бяха прекратили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прекратя ще прекратим
2 лице ще прекратиш ще прекратите
3 лице ще прекрати ще прекратят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прекратил ще съм прекратила ще съм прекратило ще сме прекратили
2 лице ще си прекратил ще си прекратила ще си прекратило ще сте прекратили
3 лице ще е прекратил ще е прекратила ще е прекратило ще са прекратили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прекратя щяхме да прекратим
2 лице щеше да прекратиш щяхте да прекратите
3 лице щеше да прекрати щяха да прекратят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прекратил щях да съм прекратила щях да съм прекратило щяхме да сме прекратили
2 лице щеше да си прекратил щеше да си прекратила щеше да си прекратило щяхте да сте прекратили
3 лице щеше да е прекратил щеше да е прекратила щеше да е прекратило щяха да са прекратили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратял съм прекратяла съм прекратяло съм прекратели сме
2 лице прекратял си прекратяла си прекратяло си прекратели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратил съм прекратила съм прекратило съм прекратили сме
2 лице прекратил си прекратила си прекратило си прекратили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прекратил била съм прекратила било съм прекратило били сме прекратили
2 лице бил си прекратил била си прекратила било си прекратило били сте прекратили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прекратя щяла съм да прекратя щяло съм да прекратя щели сме да прекратим
2 лице щял си да прекратиш щяла си да прекратиш щяло си да прекратиш щели сте да прекратите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прекратил щяла съм да съм прекратила щяло съм да съм прекратило щели сме да сме прекратили
2 лице щял си да си прекратил щяла си да си прекратила щяло си да си прекратило щели сте да сте прекратили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прекратил бих прекратила бих прекратило бихме прекратили
2 лице би прекратил би прекратила би прекратило бихте прекратили
3 лице би прекратил би прекратила би прекратило биха прекратили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прек-ра-ти прек-ра-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тен
непълен член прек-ра-те-ния
пълен член прек-ра-те-ни-ят
женски род прек-ра-те-на
членувано прек-ра-те-на-та
среден род прек-ра-те-но
членувано прек-ра-те-но-то
множествено число прек-ра-те-ни
членувано прек-ра-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тил
непълен член прек-ра-ти-лия
пълен член прек-ра-ти-ли-ят
женски род прек-ра-ти-ла
членувано прек-ра-ти-ла-та
среден род прек-ра-ти-ло
членувано прек-ра-ти-ло-то
множествено число прек-ра-ти-ли
членувано прек-ра-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тял
женски род прек-ра-тя-ла
среден род прек-ра-тя-ло
множествено число прек-ра-те-ли