прекратявам

Речник на българския език

прекратя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

прекратяваш, несв. и прекратя, св. ; какво. Спирам да върша нещо, преди да съм го довършил; преустановявам, прекъсвам.

Грешни изписвания (7)

  • прекратявъм
  • прекрътявам
  • прекрътявъм
  • прикратявам
  • прикратявъм
  • прикрътявам
  • прикрътявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тя-вам прек-ра-тя-ва-ме
2 лице прек-ра-тя-ваш прек-ра-тя-ва-те
3 лице прек-ра-тя-ва прек-ра-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тя-вах прек-ра-тя-вах-ме
2 лице прек-ра-тя-ва прек-ра-тя-вах-те
3 лице прек-ра-тя-ва прек-ра-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице прек-ра-тя-вах прек-ра-тя-вах-ме
2 лице прек-ра-тя-ва-ше прек-ра-тя-вах-те
3 лице прек-ра-тя-ва-ше прек-ра-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратявал съм прекратявала съм прекратявало съм прекратявали сме
2 лице прекратявал си прекратявала си прекратявало си прекратявали сте
3 лице прекратявал е прекратявала е прекратявало е прекратявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прекратявал бях прекратявала бях прекратявало бяхме прекратявали
2 лице беше прекратявал беше прекратявала беше прекратявало бяхте прекратявали
3 лице беше прекратявал беше прекратявала беше прекратявало бяха прекратявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прекратявам ще прекратяваме
2 лице ще прекратяваш ще прекратявате
3 лице ще прекратява ще прекратяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прекратявал ще съм прекратявала ще съм прекратявало ще сме прекратявали
2 лице ще си прекратявал ще си прекратявала ще си прекратявало ще сте прекратявали
3 лице ще е прекратявал ще е прекратявала ще е прекратявало ще са прекратявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прекратявам щяхме да прекратяваме
2 лице щеше да прекратяваш щяхте да прекратявате
3 лице щеше да прекратява щяха да прекратяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прекратявал щях да съм прекратявала щях да съм прекратявало щяхме да сме прекратявали
2 лице щеше да си прекратявал щеше да си прекратявала щеше да си прекратявало щяхте да сте прекратявали
3 лице щеше да е прекратявал щеше да е прекратявала щеше да е прекратявало щяха да са прекратявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратявал съм прекратявала съм прекратявало съм прекратявали сме
2 лице прекратявал си прекратявала си прекратявало си прекратявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прекратявал съм прекратявала съм прекратявало съм прекратявали сме
2 лице прекратявал си прекратявала си прекратявало си прекратявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прекратявал била съм прекратявала било съм прекратявало били сме прекратявали
2 лице бил си прекратявал била си прекратявала било си прекратявало били сте прекратявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прекратявам щяла съм да прекратявам щяло съм да прекратявам щели сме да прекратяваме
2 лице щял си да прекратяваш щяла си да прекратяваш щяло си да прекратяваш щели сте да прекратявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прекратявал щяла съм да съм прекратявала щяло съм да съм прекратявало щели сме да сме прекратявали
2 лице щял си да си прекратявал щяла си да си прекратявала щяло си да си прекратявало щели сте да сте прекратявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прекратявал бих прекратявала бих прекратявало бихме прекратявали
2 лице би прекратявал би прекратявала би прекратявало бихте прекратявали
3 лице би прекратявал би прекратявала би прекратявало биха прекратявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прек-ра-тя-вай прек-ра-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тя-ван
непълен член прек-ра-тя-ва-ния
пълен член прек-ра-тя-ва-ни-ят
женски род прек-ра-тя-ва-на
членувано прек-ра-тя-ва-на-та
среден род прек-ра-тя-ва-но
членувано прек-ра-тя-ва-но-то
множествено число прек-ра-тя-ва-ни
членувано прек-ра-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тя-вал
непълен член прек-ра-тя-ва-лия
пълен член прек-ра-тя-ва-ли-ят
женски род прек-ра-тя-ва-ла
членувано прек-ра-тя-ва-ла-та
среден род прек-ра-тя-ва-ло
членувано прек-ра-тя-ва-ло-то
множествено число прек-ра-тя-ва-ли
членувано прек-ра-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тя-вал
женски род прек-ра-тя-ва-ла
среден род прек-ра-тя-ва-ло
множествено число прек-ра-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род прек-ра-тя-ващ
непълен член прек-ра-тя-ва-щия
пълен член прек-ра-тя-ва-щи-ят
женски род прек-ра-тя-ва-ща
членувано прек-ра-тя-ва-ща-та
среден род прек-ра-тя-ва-що
членувано прек-ра-тя-ва-що-то
множествено число прек-ра-тя-ва-щи
членувано прек-ра-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

прек-ра-тя-вай-ки