прекратявал

Речник на българския език

1. прекратявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекратявал е производна форма на прекратявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прекратявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прекратявал е производна форма на прекратявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прекратявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прекратявал е производна форма на прекратявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прекратявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прекратявал е производна форма на прекратявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).