прекратил съм

Речник на българския език

1. прекратил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прекратил съм е производна форма на прекратя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прекратил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прекратил съм е производна форма на прекратя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).