пощада

Речник на българския език

поща̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. Убивам без пощада.

Грешни изписвания (7)

  • поштада
  • поштадъ
  • пощадъ
  • пуштада
  • пуштадъ
  • пущада
  • пущадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ща-да
членувано по-ща-да-та
мн.ч. по-ща-ди
членувано по-ща-ди-те
звателна форма