пословица

Речник на българския език

посло̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. посло̀вици, ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение.

Грешни изписвания (7)

  • пословеца
  • пословецъ
  • пословицъ
  • пусловеца
  • пусловецъ
  • пусловица
  • пусловицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ло-ви-ца
членувано пос-ло-ви-ца-та
мн.ч. пос-ло-ви-ци
членувано пос-ло-ви-ци-те
звателна форма