мъдрост

Речник на българския език

мъ̀дрост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

мъдростта̀, мн. мъ̀дрости, ж.
1. Само ед. Качество на мъдър.
2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие.
3. Мъдра мисъл, сентенция. Народни мъдрости.

Грешни изписвания (3)

  • мъдруст
  • мъдрос
  • мъдрус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъд-рост
членувано мъд-рост-та
мн.ч. мъд-рос-ти
членувано мъд-рос-ти-те
звателна форма