сентѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. сентенции, ж. Спец.
1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение.
2. В юристиката — съдебно решение; присъда.
1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение.
2. В юристиката — съдебно решение; присъда.
Грешни изписвания (11)
- сентенциъ
- сентенцеа
- сентенцеъ
- сентенцея
- сентенциа
- синтенцеа
- синтенцеъ
- синтенцея
- синтенциа
- синтенциъ
- синтенция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сен-тен-ция | |
|---|---|---|
| членувано | сен-тен-ци-я-та | |
| мн.ч. | сен-тен-ции | |
| членувано | сен-тен-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |