поило

Речник на българския език

1. поѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. поила̀, ср.
1. Място на река или на чешма, където се поят животни.
2. Поилка.

Грешни изписвания (3)

  • поилу
  • пуило
  • пуилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-и-ло
членувано по-и-ло-то
мн.ч. по-и-ла
членувано по-и-ла-та

2. поило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поило е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поило е производна форма на поя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки