поила

Речник на българския език

1. поила — мн. ч.

поила е производна форма на поило (мн. ч.).

2. поила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поила е производна форма на поя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поила е производна форма на поя (мин. деят. св. прич. ж. р.).