повикам

Речник на българския език

повѝкам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

повѝкаш, св.вж. повиквам.

Грешни изписвания (3)

  • повикъм
  • пувикам
  • пувикъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ви-кам по-ви-ка-ме
2 лице по-ви-каш по-ви-ка-те
3 лице по-ви-ка по-ви-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ви-ках по-ви-ках-ме
2 лице по-ви-ка по-ви-ках-те
3 лице по-ви-ка по-ви-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ви-ках по-ви-ках-ме
2 лице по-ви-ка-ше по-ви-ках-те
3 лице по-ви-ка-ше по-ви-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повикал съм повикала съм повикало съм повикали сме
2 лице повикал си повикала си повикало си повикали сте
3 лице повикал е повикала е повикало е повикали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повикал бях повикала бях повикало бяхме повикали
2 лице беше повикал беше повикала беше повикало бяхте повикали
3 лице беше повикал беше повикала беше повикало бяха повикали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повикам ще повикаме
2 лице ще повикаш ще повикате
3 лице ще повика ще повикат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повикал ще съм повикала ще съм повикало ще сме повикали
2 лице ще си повикал ще си повикала ще си повикало ще сте повикали
3 лице ще е повикал ще е повикала ще е повикало ще са повикали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повикам щяхме да повикаме
2 лице щеше да повикаш щяхте да повикате
3 лице щеше да повика щяха да повикат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повикал щях да съм повикала щях да съм повикало щяхме да сме повикали
2 лице щеше да си повикал щеше да си повикала щеше да си повикало щяхте да сте повикали
3 лице щеше да е повикал щеше да е повикала щеше да е повикало щяха да са повикали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повикал съм повикала съм повикало съм повикали сме
2 лице повикал си повикала си повикало си повикали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повикал съм повикала съм повикало съм повикали сме
2 лице повикал си повикала си повикало си повикали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повикал била съм повикала било съм повикало били сме повикали
2 лице бил си повикал била си повикала било си повикало били сте повикали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повикам щяла съм да повикам щяло съм да повикам щели сме да повикаме
2 лице щял си да повикаш щяла си да повикаш щяло си да повикаш щели сте да повикате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повикал щяла съм да съм повикала щяло съм да съм повикало щели сме да сме повикали
2 лице щял си да си повикал щяла си да си повикала щяло си да си повикало щели сте да сте повикали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повикал бих повикала бих повикало бихме повикали
2 лице би повикал би повикала би повикало бихте повикали
3 лице би повикал би повикала би повикало биха повикали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ви-кай по-ви-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ви-кан
непълен член по-ви-ка-ния
пълен член по-ви-ка-ни-ят
женски род по-ви-ка-на
членувано по-ви-ка-на-та
среден род по-ви-ка-но
членувано по-ви-ка-но-то
множествено число по-ви-ка-ни
членувано по-ви-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ви-кал
непълен член по-ви-ка-лия
пълен член по-ви-ка-ли-ят
женски род по-ви-ка-ла
членувано по-ви-ка-ла-та
среден род по-ви-ка-ло
членувано по-ви-ка-ло-то
множествено число по-ви-ка-ли
членувано по-ви-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ви-кал
женски род по-ви-ка-ла
среден род по-ви-ка-ло
множествено число по-ви-ка-ли