повикахте

Речник на българския език

1. повикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

повикахте е производна форма на повикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. повикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

повикахте е производна форма на повикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).