повиках

Речник на българския език

1. повиках — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

повиках е производна форма на повикам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. повиках — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

повиках е производна форма на повикам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).