повикал

Речник на българския език

1. повикал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повикал е производна форма на повикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повикал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повикал е производна форма на повикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повикал — мин. деят. св. прич. м. р.

повикал е производна форма на повикам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повикал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повикал е производна форма на повикам (мин. деят. несв. прич. м. р.).