пастир

Речник на българския език

пастѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пастѝри, м.
1. Човек, който пасе добитък.
2. Духовник, който отговаря за група хора.
прил. пастѝрски, пастѝрска, пастѝрско, мн. пастѝрски.

Грешни изписвания (1)

  • пъстир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пас-тир
непълен член пас-ти-ра
пълен член пас-ти-рът
мн.ч. пас-ти-ри
членувано пас-ти-ри-те
бройна форма пас-ти-ра
звателна форма