чобан

Речник на българския език

чоба̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. чоба̀ни, м. Разг. Овчар, пастир.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чубан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-бан
непълен член чо-ба-на
пълен член чо-ба-нът
мн.ч. чо-ба-ни
членувано чо-ба-ни-те
бройна форма чо-ба-на
звателна форма —

Връзки