пастор

Речник на българския език

па̀стор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. па̀стори, м.
1. Протестантски свещеник.
2. Проповедник.
прил. па̀сторски, па̀сторска, па̀сторско, мн. па̀сторски.

Грешни изписвания (1)

  • пастур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пас-тор
непълен член пас-то-ра
пълен член пас-то-рът
мн.ч. пас-то-ри
членувано пас-то-ри-те
бройна форма пас-то-ри
звателна форма пас-то-ре