паралия

Речник на българския език

паралѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. паралѝи, ж. Остар. Ниска кръгла маса.



ед. неизм., мн. паралѝи, прил. Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!

Грешни изписвания (7)

  • паралиъ
  • парълиъ
  • парълия
  • пъралиъ
  • пъралия
  • пърълиъ
  • пърълия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-лия
непълен член па-ра-ли-я-та
пълен член па-ра-ли-я-та
мн.ч. па-ра-лии
членувано па-ра-ли-и-те
бройна форма па-ра-лии
звателна форма па-ра-ли-йо