заможен

Речник на българския език

замо̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

замо̀жна, замо̀жно, мн. замо̀жни, прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен.

Грешни изписвания (3)

  • заможин
  • зъможен
  • зъможин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-мо-жен
непълен член за-мож-ния
пълен член за-мож-ни-ят
ж. р. за-мож-на
членувано за-мож-на-та
ср. р. за-мож-но
членувано за-мож-но-то
мн. ч. за-мож-ни
членувано за-мож-ни-те