осигурен

Речник на българския език

1. осигурѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осегорен
  • осегурен
  • осигорен
  • усегорен
  • усегурен
  • усигорен
  • усигурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оси-гу-рен
непълен член оси-гу-ре-ния
пълен член оси-гу-ре-ни-ят
ж. р. оси-гу-ре-на
членувано оси-гу-ре-на-та
ср. р. оси-гу-ре-но
членувано оси-гу-ре-но-то
мн. ч. оси-гу-ре-ни
членувано оси-гу-ре-ни-те

2. осигурен — мин. страд. прич. м. р.

осигурен е производна форма на осигуря (мин. страд. прич. м. р.).