охота

Речник на българския език

охо̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Желание, стремеж, влечение.
2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.

Грешни изписвания (3)

  • охотъ
  • ухота
  • ухотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. охо-та
членувано охо-та-та
мн.ч. охо-ти
членувано охо-ти-те
звателна форма