отрупвам

Речник на българския език

отру̀пвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

отру̀пваш, несв. и отру̀пам, св.
1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна.
2. Какво/кого, с какво. Давам, подарявам в голямо количество. Отрупаха я с цветя и подаръци.
3. Прен. Кого. Отправям, насочвам към някого нещо. Отрупаха го с въпроси. Отрупаха го с похвали.
отрупвам се/отрупам се. — Покривам се, снабдявам се в голямо количество. Дърветата се отрупаха с плод.

Грешни изписвания (3)

  • отрупвъм
  • утрупвам
  • утрупвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-руп-вам от-руп-ва-ме
2 лице от-руп-ваш от-руп-ва-те
3 лице от-руп-ва от-руп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-руп-вах от-руп-вах-ме
2 лице от-руп-ва от-руп-вах-те
3 лице от-руп-ва от-руп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-руп-вах от-руп-вах-ме
2 лице от-руп-ва-ше от-руп-вах-те
3 лице от-руп-ва-ше от-руп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрупвал съм отрупвала съм отрупвало съм отрупвали сме
2 лице отрупвал си отрупвала си отрупвало си отрупвали сте
3 лице отрупвал е отрупвала е отрупвало е отрупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отрупвал бях отрупвала бях отрупвало бяхме отрупвали
2 лице беше отрупвал беше отрупвала беше отрупвало бяхте отрупвали
3 лице беше отрупвал беше отрупвала беше отрупвало бяха отрупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отрупвам ще отрупваме
2 лице ще отрупваш ще отрупвате
3 лице ще отрупва ще отрупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отрупвал ще съм отрупвала ще съм отрупвало ще сме отрупвали
2 лице ще си отрупвал ще си отрупвала ще си отрупвало ще сте отрупвали
3 лице ще е отрупвал ще е отрупвала ще е отрупвало ще са отрупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отрупвам щяхме да отрупваме
2 лице щеше да отрупваш щяхте да отрупвате
3 лице щеше да отрупва щяха да отрупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отрупвал щях да съм отрупвала щях да съм отрупвало щяхме да сме отрупвали
2 лице щеше да си отрупвал щеше да си отрупвала щеше да си отрупвало щяхте да сте отрупвали
3 лице щеше да е отрупвал щеше да е отрупвала щеше да е отрупвало щяха да са отрупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрупвал съм отрупвала съм отрупвало съм отрупвали сме
2 лице отрупвал си отрупвала си отрупвало си отрупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отрупвал съм отрупвала съм отрупвало съм отрупвали сме
2 лице отрупвал си отрупвала си отрупвало си отрупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отрупвал била съм отрупвала било съм отрупвало били сме отрупвали
2 лице бил си отрупвал била си отрупвала било си отрупвало били сте отрупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отрупвам щяла съм да отрупвам щяло съм да отрупвам щели сме да отрупваме
2 лице щял си да отрупваш щяла си да отрупваш щяло си да отрупваш щели сте да отрупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отрупвал щяла съм да съм отрупвала щяло съм да съм отрупвало щели сме да сме отрупвали
2 лице щял си да си отрупвал щяла си да си отрупвала щяло си да си отрупвало щели сте да сте отрупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отрупвал бих отрупвала бих отрупвало бихме отрупвали
2 лице би отрупвал би отрупвала би отрупвало бихте отрупвали
3 лице би отрупвал би отрупвала би отрупвало биха отрупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-руп-вай от-руп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-руп-ван
непълен член от-руп-ва-ния
пълен член от-руп-ва-ни-ят
женски род от-руп-ва-на
членувано от-руп-ва-на-та
среден род от-руп-ва-но
членувано от-руп-ва-но-то
множествено число от-руп-ва-ни
членувано от-руп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-руп-вал
непълен член от-руп-ва-лия
пълен член от-руп-ва-ли-ят
женски род от-руп-ва-ла
членувано от-руп-ва-ла-та
среден род от-руп-ва-ло
членувано от-руп-ва-ло-то
множествено число от-руп-ва-ли
членувано от-руп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-руп-вал
женски род от-руп-ва-ла
среден род от-руп-ва-ло
множествено число от-руп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-руп-ващ
непълен член от-руп-ва-щия
пълен член от-руп-ва-щи-ят
женски род от-руп-ва-ща
членувано от-руп-ва-ща-та
среден род от-руп-ва-що
членувано от-руп-ва-що-то
множествено число от-руп-ва-щи
членувано от-руп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-руп-вай-ки