отрупвал

Речник на българския език

1. отрупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрупвал е производна форма на отрупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отрупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отрупвал е производна форма на отрупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отрупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отрупвал е производна форма на отрупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отрупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отрупвал е производна форма на отрупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).