отрупвало

Речник на българския език

1. отрупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрупвало е производна форма на отрупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отрупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отрупвало е производна форма на отрупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отрупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отрупвало е производна форма на отрупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отрупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отрупвало е производна форма на отрупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).