отрупвала

Речник на българския език

1. отрупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрупвала е производна форма на отрупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отрупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отрупвала е производна форма на отрупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отрупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отрупвала е производна форма на отрупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отрупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отрупвала е производна форма на отрупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).